Посттравматичен стрес – симптоми и лечение

Cлeд пpeживян cилeн cтpec чoвeк ce чyвcтвa тъжeн, пoдтиcнaт, тpeвoжeн и зaтвopeн в ceбe cи. Toвa e нaпълнo ecтecтвeнo и нормално, и пocтeпeннo тези чувства отминават.
Koгaтo oбaчe чyвcтвoтo cтaнe пepмaнeнтнo и нe oтминaвa c вpeмeтo, влошава качеството на живот и ежедневното функциониране, става въпpoc зa пocттpaвмaтичнo cтpecoвo paзcтpoйcтвo.

Moжe би вceки, кoйтo ce нaмиpa в тaзи cитyaция cи миcли, чe никoгa нямa дa мoжe дa се въpнe към нopмaлния cи живoт, нo вcъщнocт c мaлкo пoдкpeпa и ycвoявaнeтo нa някoи yмeния зa cпpaвянe c тpeвoгaтa, щe ce пoчyвcтвa мнoгo дoбpe, пo-cкopo, oт кoлкoтo пpeдпoлaгa.
Посттравматичното стресово разстройство е често срещана реакция на изключително травмиращи и стресиращи събития. Те са различни по характер и могат да доведат до тази реакция – напр. катастрофа, загуба на особено значим и близък човек, жертва на насилие – сексуално, физическо или емоционално, преживяване на природно или друго бедствие, като напр. бомбардировка, наводнение, земетресение, присъстване на смъртта на друг човек или научаване за собствено тежко медицинско заболяване и много други.
Обобщено казано всяко събитие, което включва смъртна, физическа, сексуална или друг вид заплаха. Също така заплашваща психологическата цялостност на пострадалия от травматичното събитие или някой друг в неговото присъствие. Характерното е, че при него са нарушени и преодолени психологическите механизми за защита на индивида.
Страдащия от посттравматичен стрес, може да има набор от определени симптоми, които са се появяват „ със закъснение” и често травмиращото събитие е отминало, т.е. случилото се е с давност половин година, а понякога са минали две-три или повече години.

Най-често срещаните симптоми са:

Натрапливи симптоми:
• Стресиращи изображения или мисли за инцидента;
• Чувство, сякаш травматичното събитие се повтаря отново периодично или интензивно / т.нар. flashbacks /;
• Периодично повтарящи се представи, мисли, сънища, илюзии, реминисценции;
• Чувство на оживяване на преживяното отново;
• Дистрес при излагане на елементи, напомнящи за травмата.

Когнитивни симптоми:
• Субективно чувство за вцепеняване,изолация или липса на емоционална реактивност;
• Стеснение на ясното съзнание за обкръжението, дереализация или деперсонализация;
• Неспособност за припомняне на важен аспект на травмата т. нар. дисоциативна амнезия;
• Напрежение, когато лицето е застрашено от нещо, което активира паметта, свързана с травматичното събитие.

Симптоми на отбягване включват:
• Опити да избегне да мисли или да говори за травмата;
• Подчертано избягване на стимули, които пораждат спомени за травмата например места, дейности, разговори, хора и др;
• Изолация, липса на социални контакти, отдръпване, злоупотреба с алкохол и/или наркотични вещества.

Физически симптоми:
• Нарушен сън;
• Лоша концентрация и раздразнителност;
• Хипервегилитет или повишен старт рефлекс;
• Двигателно неспокойство, суетене.

При децата, за разлика от възрастните хора, симптомите се изразяват най-често по следния начин:
• Нежелание за спане отделно, желание за спане с родителите, страх от самота;
• Страх от припомнящи травмата неща - силни шумове или тресене на сградите от преминаващия трафик и др.;
• Породено от страх прилепване, безпокойство къде са родителите или постоянен плач;
• Необикновени и трудно локализирани болки. Упорито главоболие, коремни болки, неясни обриви и по-чести алергии с неясен произход;
• Безпокойство и обърканост във връзка със смъртта;
• Объркване във връзка с произхода и значението на травмата;
• Загриженост за бъдещето, мисли от рода „ами ако порасна”;
• Срам или силна вина за неща, които са направили или не са направили;
• Трудности с концентрацията и училище;
• Рисунки или игри, които пресъздават бедствието;
• Регресивни поведения т.е. връщане към преодолени вече навици като бебешко говорене, нощно напикаване, смучене на палци и други.

Страдащия от посттравматично стресово разстройство може постоянно да сканира заобикалящата среда за възможни заплахи. Например, който е преживял пътно транспортно произшествие /ПТП/, може да сяда винаги зад шофьора, или някой, който е бил физически нападнат, може да застава винаги с гръб към стената, така че да не е възможно друг човек да се промъкне зад него и т.н.

Диагнозата Посттравматично стресово разстройство се поставя от Психиатър, който ще прецени необходимостта от медикаментозно лечение и ще предпише подходящата терапия.

Психологическото лечение на посттравматичния стрес включва няколко важни аспекта. На първо място е превенцията от възможно влошаване, което включва постепенно заменяне на ирационалните мисли и убеждения с противоположни положителни мисли, показващи изход от ситуацията. Десенсибилизация – където страдащия се изправя срещу плашещите обекти и събития. Научаване как да се ръководи високата тревожност, гнева и депресията, които са най-честите усложнения на посттравматичното стресово разстройство.

Психологическото лечение на посттравматичния стрес при деца включва
информация, която се предоставя на детето, с цел то да се запознае с това, което се случва с него. Следващата стъпка е терапия посредством различни игри и техники за намаляване на тревогата. Техники за снижаване на гнева, депресията и тяхното управление.

Ако имате дори и най-малкото съмнение, че страдате от посттравматичен стрес или имате дори само един или два от изброените симптоми не се колебайте да потърсите специализирана психологическа помощ. Това състояние е напълно обратимо и лечимо. Това е правилния избор, а не избора да се чувствате нещастни и непълноценни.